самотува

Речник на българския език

1. самотува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самотува е производна форма на самотувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самотува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самотува е производна форма на самотувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самотува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самотува е производна форма на самотувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).