самосъжаляло

Речник на българския език

1. самосъжаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосъжаляло е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самосъжаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самосъжаляло е производна форма на самосъжаля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).