самосъжалял

Речник на българския език

1. самосъжалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосъжалял е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самосъжалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самосъжалял е производна форма на самосъжаля (мин. деят. несв. прич. м. р.).