самосъжалил съм

Речник на българския език

1. самосъжалил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самосъжалил съм е производна форма на самосъжаля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самосъжалил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самосъжалил съм е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).