самосъжалил си

Речник на българския език

1. самосъжалил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самосъжалил си е производна форма на самосъжаля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самосъжалил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самосъжалил си е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).