самосъжалил е

Речник на българския език

1. самосъжалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосъжалил е е производна форма на самосъжаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самосъжалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосъжалил е е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).