самосъжалило съм

Речник на българския език

1. самосъжалило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самосъжалило съм е производна форма на самосъжаля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самосъжалило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самосъжалило съм е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).