самосъжалило си

Речник на българския език

1. самосъжалило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самосъжалило си е производна форма на самосъжаля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самосъжалило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самосъжалило си е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).