самосъжалило е

Речник на българския език

1. самосъжалило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосъжалило е е производна форма на самосъжаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самосъжалило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосъжалило е е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).