самосъжалило

Речник на българския език

1. самосъжалило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосъжалило е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самосъжалило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самосъжалило е производна форма на самосъжаля (мин. деят. св. прич. ср. р.).