самосъжалила

Речник на българския език

1. самосъжалила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самосъжалила е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самосъжалила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самосъжалила е производна форма на самосъжаля (мин. деят. св. прич. ж. р.).