самосъжалил

Речник на българския език

1. самосъжалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосъжалил е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самосъжалил — мин. деят. св. прич. м. р.

самосъжалил е производна форма на самосъжаля (мин. деят. св. прич. м. р.).