самосъжали

Речник на българския език

1. самосъжали — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самосъжали е производна форма на самосъжаля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самосъжали — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самосъжали е производна форма на самосъжаля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самосъжали — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самосъжали е производна форма на самосъжаля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самосъжали — повелително наклонение, ед. ч.

самосъжали е производна форма на самосъжаля (повелително наклонение, ед. ч.).