самосъжалеше

Речник на българския език

1. самосъжалеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самосъжалеше е производна форма на самосъжаля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самосъжалеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самосъжалеше е производна форма на самосъжаля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).