самосъжалели

Речник на българския език

1. самосъжалели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самосъжалели е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самосъжалели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самосъжалели е производна форма на самосъжаля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).