1.
самостоя̀телно
—
наречие
(тип 188)
Значение
вж. самостоя̀телен
Грешни изписвания (31)
- самостоятелну
- самостоятилно
- самостоятилну
- самостуятелно
- самостуятелну
- самостуятилно
- самостуятилну
- самустоятелно
- самустоятелну
- самустоятилно
- самустоятилну
- самустуятелно
- самустуятелну
- самустуятилно
- самустуятилну
- съмостоятелно
- съмостоятелну
- съмостоятилно
- съмостоятилну
- съмостуятелно
- съмостуятелну
- съмостуятилно
- съмостуятилну
- съмустоятелно
- съмустоятелну
- съмустоятилно
- съмустоятилну
- съмустуятелно
- съмустуятелну
- съмустуятилно
- съмустуятилну
2. самостоятелно — ср. р.
самостоятелно е производна форма на самостоятелен (ср. р.).