самосезирал си

Речник на българския език

1. самосезирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самосезирал си е производна форма на самосезирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самосезирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самосезирал си е производна форма на самосезирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самосезирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самосезирал си е производна форма на самосезирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).