самосезирал е

Речник на българския език

1. самосезирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосезирал е е производна форма на самосезирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самосезирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосезирал е е производна форма на самосезирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самосезирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосезирал е е производна форма на самосезирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).