самосезирало си

Речник на българския език

1. самосезирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самосезирало си е производна форма на самосезирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самосезирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самосезирало си е производна форма на самосезирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самосезирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самосезирало си е производна форма на самосезирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).