самосезирало е

Речник на българския език

1. самосезирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосезирало е е производна форма на самосезирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самосезирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосезирало е е производна форма на самосезирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самосезирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосезирало е е производна форма на самосезирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).