самосезирало

Речник на българския език

1. самосезирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосезирало е производна форма на самосезирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самосезирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосезирало е производна форма на самосезирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самосезирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самосезирало е производна форма на самосезирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самосезирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самосезирало е производна форма на самосезирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).