самосезирал

Речник на българския език

1. самосезирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосезирал е производна форма на самосезирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самосезирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосезирал е производна форма на самосезирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самосезирал — мин. деят. св. прич. м. р.

самосезирал е производна форма на самосезирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самосезирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самосезирал е производна форма на самосезирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).