саморазтуряше

Речник на българския език

1. саморазтуряше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

саморазтуряше е производна форма на саморазтурям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. саморазтуряше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

саморазтуряше е производна форма на саморазтурям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).