саморазтуряхте

Речник на българския език

1. саморазтуряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

саморазтуряхте е производна форма на саморазтурям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. саморазтуряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

саморазтуряхте е производна форма на саморазтурям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).