саморазтурях

Речник на българския език

1. саморазтурях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

саморазтурях е производна форма на саморазтурям (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. саморазтурях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

саморазтурях е производна форма на саморазтурям (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).