саморазтурял съм

Речник на българския език

1. саморазтурял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазтурял съм е производна форма на саморазтурям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазтурял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазтурял съм е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазтурял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазтурял съм е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).