саморазтурял си

Речник на българския език

1. саморазтурял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазтурял си е производна форма на саморазтурям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазтурял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазтурял си е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазтурял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазтурял си е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).