саморазтурял е

Речник на българския език

1. саморазтурял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазтурял е е производна форма на саморазтурям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазтурял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазтурял е е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазтурял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазтурял е е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).