саморазтуряло съм

Речник на българския език

1. саморазтуряло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазтуряло съм е производна форма на саморазтурям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазтуряло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазтуряло съм е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазтуряло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазтуряло съм е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).