саморазтуряло

Речник на българския език

1. саморазтуряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазтуряло е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазтуряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазтуряло е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазтуряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

саморазтуряло е производна форма на саморазтурям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. саморазтуряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

саморазтуряло е производна форма на саморазтурям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).