1. саморазтуряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
саморазтуряло е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. саморазтуряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
саморазтуряло е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. саморазтуряло — мин. деят. св. прич. ср. р.
саморазтуряло е производна форма на саморазтурям (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. саморазтуряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.
саморазтуряло е производна форма на саморазтурям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).