саморазтуряли

Речник на българския език

1. саморазтуряли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазтуряли е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазтуряли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазтуряли е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. саморазтуряли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

саморазтуряли е производна форма на саморазтурям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. саморазтуряли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

саморазтуряли е производна форма на саморазтурям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).