саморазтуряла

Речник на българския език

1. саморазтуряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазтуряла е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазтуряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазтуряла е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. саморазтуряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

саморазтуряла е производна форма на саморазтурям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. саморазтуряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

саморазтуряла е производна форма на саморазтурям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).