саморазтурял

Речник на българския език

1. саморазтурял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазтурял е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазтурял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазтурял е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазтурял — мин. деят. св. прич. м. р.

саморазтурял е производна форма на саморазтурям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. саморазтурял — мин. деят. несв. прич. м. р.

саморазтурял е производна форма на саморазтурям (мин. деят. несв. прич. м. р.).