саморазпуснете

Речник на българския език

1. саморазпуснете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

саморазпуснете е производна форма на саморазпусна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. саморазпуснете — повелително наклонение, мн. ч.

саморазпуснете е производна форма на саморазпусна (повелително наклонение, мн. ч.).