саморазпуснел съм

Речник на българския език

1. саморазпуснел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазпуснел съм е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).