саморазпуснел е

Речник на българския език

1. саморазпуснел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпуснел е е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).