саморазпуснело е

Речник на българския език

1. саморазпуснело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпуснело е е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).