саморазпуснело

Речник на българския език

1. саморазпуснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпуснело е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпуснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

саморазпуснело е производна форма на саморазпусна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).