саморазпуснели

Речник на българския език

1. саморазпуснели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпуснели е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазпуснели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

саморазпуснели е производна форма на саморазпусна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).