саморазпуснел

Речник на българския език

1. саморазпуснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпуснел е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпуснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

саморазпуснел е производна форма на саморазпусна (мин. деят. несв. прич. м. р.).