саморазпуснал съм

Речник на българския език

1. саморазпуснал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазпуснал съм е производна форма на саморазпусна (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпуснал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазпуснал съм е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).