саморазпуснал е

Речник на българския език

1. саморазпуснал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпуснал е е производна форма на саморазпусна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпуснал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпуснал е е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).