саморазпуснало съм

Речник на българския език

1. саморазпуснало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазпуснало съм е производна форма на саморазпусна (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпуснало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазпуснало съм е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).