саморазпуснало е

Речник на българския език

1. саморазпуснало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпуснало е е производна форма на саморазпусна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпуснало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпуснало е е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).