саморазпуснала

Речник на българския език

1. саморазпуснала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпуснала е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазпуснала — мин. деят. св. прич. ж. р.

саморазпуснала е производна форма на саморазпусна (мин. деят. св. прич. ж. р.).