саморазпускал си

Речник на българския език

1. саморазпускал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазпускал си е производна форма на саморазпускам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпускал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазпускал си е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазпускал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазпускал си е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).