саморазпускал е

Речник на българския език

1. саморазпускал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпускал е е производна форма на саморазпускам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпускал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпускал е е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазпускал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпускал е е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).