саморазпускало е

Речник на българския език

1. саморазпускало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпускало е е производна форма на саморазпускам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпускало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпускало е е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазпускало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпускало е е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).