саморазпускало

Речник на българския език

1. саморазпускало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпускало е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпускало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпускало е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазпускало — мин. деят. св. прич. ср. р.

саморазпускало е производна форма на саморазпускам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. саморазпускало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

саморазпускало е производна форма на саморазпускам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).