саморазпускали

Речник на българския език

1. саморазпускали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпускали е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазпускали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпускали е производна форма на саморазпускам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. саморазпускали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

саморазпускали е производна форма на саморазпускам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. саморазпускали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

саморазпускали е производна форма на саморазпускам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).